Трябва да се отбележи, че това е казано не само за имота, но и за словото, и за силата, и за дарованията, и за всички задължения, възложени върху някого. Тази притча може да бъде отнесена и към гражданските началници: всеки е длъжен да употребява своите дарове за обща полза. Надарен ли си ти с премъдрост, или връчена ли ти е власт, богат ли си или имаш нещо друго – ти не трябва да употребяваш своите дарове във вреда на своите събратя или за собствената си гибел.

От споменатия в притчата слуга Спасителят иска две качества: благоразумие и вярност, защото грехът се извършва поради незарумие. “Верен” пък го нарича, защото не скрил нищо от имота на своя господар и нищо не изразходвал напразно и без цел. А “благоразумен” понеже умеел да употреби поверения му имот по правилния начин.

И на нас са нужни двете посочени качества, както за да не си присвояваме това, което принадлежи на Господ, така и за да извършваме правилна употреба на даруваното ни.