“ние чрез Него живеем”. На гръцки: ἐν αὐτῷ. По-точен превод би бил “в Него” (слав. “о Нем”), т.е. извън Него няма и не може да има нито живот, нито движение, нито пространство, нито време. Св. Йоан Златоуст го обяснява така: “Сякаш посочва подобен веществен пример: както е невъзможно да познаваме въздуха, който е навсякъде и не е далеч от всекиго от нас, или по-точно, е в нас самите, така е и Творецът на всички неща. Виж как Павел Му приписва всичко – промисъла, съхраняването, съществуването, действието и продължаването. И той не казва чрез Него, а – което означава по-голяма близост – в Него“.

“Живеем, и се движим, и съществуваме” е засилен израз, който означава, че извън Бога не може да си представим каквото и да било съществуване.

“някои от вашите стихотворци са казали: “Негов сме и род”.” Цитираните думи се срещат при дидактичния поет Арат от Соли, Киликия, живял през III в. пр. н. е., в неговата астрономическа поема “Небесни явления” (Φαινόμενα), откъдето очевидно са взети с буквална точност. Същото изречение се среща и у поета Клеант, ученик на Зенон, (в химна му към Зевс: “Ние сме твой род”). И двамата споменати поети имат предвид Зевс, но Павел, чрез същия смел ораторски похват, както по-горе („към непознатия Бог“), отнася тази поговорка към Единствения Истински Бог, „имайки предвид, по думите на Йоан Златоуст, не самото средство, което той (Арат) е имал предвид – да не бъде! – а прилага към Него това, което всъщност е казано за друг; както и олтара (с надпис „на незнайния Бог!“) той приписва на Него, а не на този, когото те почитали. Нарече ни род Божи, т.е. най-близки роднини, защото от нашия род Бог благоволи да се роди на земята”.