“от една кръв” – от един човек – родоначалник, от една родова двойка. Тъй като кръвта – както според библейското схващане (Лев. 17:11, 14), така и според схващането на древните изобщо, се е смятала за седалище на душата, горният израз – за произхода на всички от една кръв – означава произход не само по тяло, но и по душа от един общ за всички прародител – за разлика от езическите басни за произхода на различните народи от различни прародители.

Представяйки цялото човечество като едно цяло по силата на произхода от една кръв, дееписателят с право го нарича сътворено от Единия Бог, Твореца на целия свят, по силата на прякото произхождение на първата двойка от ръцете на самия Творец.

“назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване”. Тази мисъл на апостола е забележителна – Господ е не само Творец на човечестовто, но и Промислител – Творец на неговата история, в размери, които не отнемат необходимата на човека свобода.