“беседваше в синагогата с юдеите и с набожните” (τοῖς σεβομένοις), тоест с тези, които почитали Бога, прозелитите.

Това очевидно е било в съботите, в интервала между които Павел също не бездействал, „ежедневно“ влизайки в разговори на тържището с онези, които срещал там. Толкова неспокойна е била великата му душа!