И така, нека разгледаме пророчеството на Девицата. „Величае,“ — казва Тя, — „душата ми Господа и възрадва се духът ми в Бога, Спасителя мой“ (Лука 1:46-47). Две: душата и духът — въздават двойна слава. Душата прославя Господа, а духът — Бога. Не че една слава принадлежи на Бога, а друга на Господа, но Бог е същото, което е Господ, и Господ е същото, което е Бог.

Възниква въпросът, как именно Тя величае Господа? Тъй като Господ не претърпява нито увеличаване, нито намаляване, и е това, което е. Защо тогава Мария казва: „величае душата ми Господа“? … Понеже душата ми не е собствено образ на Бога, но е създадена по подобие на вечния образ… Всеки от нас, оформяйки своята душа по образа на Христос, я прави или по-голямо, или по-малко подобие на Него; или остаряло и замърсено, или ясно, светло и сияйно, по подобие на Първообраза.

И така, когато направя образа по-голям — тоест душата си — и го възвелича чрез дела, мисли и слова, тогава образът на Бога става по-голям, и сам Господ, чийто образ е в нашата душа, се възвеличава. И както Господ расте в нашия образ, така, ако станем грешници, Той намалява. Вместо образа на Спасителя ние се обличаме в други образи. Вместо образа на Словото, на мъдростта, правдата и другите добродетели, ние приемаме формата на дявола.

Тълкувание на Евангелието от Лука