Елисавета с право беше надарена с висок глас (Лука 1:42), защото беше познала великите дарове на Бога и чувстваше, че Вездесъщият присъства телесно и тук. Под „висок глас“ трябва да разбираме не толкова силен, колкото предан. Защото тя не можеше предано да възхвалява Господа с умерен по сила глас, понеже гореше, изпълнена със Светия Дух. Тя носеше в утробата си онзи, по-голям от когото не е имало между родените от жени (Лука 7:28), и се радваше, че тук е влязъл Този, Който бе заченат от плътта на девствената Майка, и Който ще бъде наречен и наистина е Син на Всевишния.

Беседи върху Евангелията