В изпълнение на заповедта за по-строга охрана на затворниците тъмничарят ги хвърля „във вътрешната тъмница“, където се държат особено важни престъпници, а краката им стегнал „в клада“ (на гръцки просто дърво: εἰς τὸ ξύλον) – голям и тежък дървен блок с дупки. Но „колкото по-строг е затворът, толкова по-славно е чудото!“ (Йоан Златоуст).

„Изведнъж биде голям трус“ – не като природно явление, а като чудо, извършено от Господ за прослава на Неговото име и избавянето на Неговите служители – апостолите. Чудодейният характер на труса се проявява именно в това, че не само при Павел и Сила, но и при всички останали затворници на тъмницата „оковите изпаднаха“, което дава възможност на всички веднага да излязат през отворените от труса врати на тъмницата. Удивително е също така, че този трус изглежда не се разпростира извън района на тъмницата.