„тълпата налетя върху тях“. Това е първото споменаване в книгата на Деянията за гонение срещу апостолите от страна на самите езичници. Очевидно, подтикнат от господарите на излекуваната слугиня и възбуден от преувеличените сведения за антиримската проповед на апостолите юдеи, народът изразил вълнението си пред магистратите чрез викове или искания и заплахи срещу проповедниците. Магистратите от своя страна прибързано позволили задържаните да бъдат бичувани, за което после Павел така мъдро им дал урок (Деян. 16:37-39).

Павел и Сила мълчаливо понасят публичното унижение, въпреки че биха могли да го избегнат веднага, като се позоват на правото си на римски граждани, което ги освобождава от телесни наказания. Но те предпочитат да мълчат, радвайки се на това опозоряване за слава Божия, за името Христово (срв. Деян. 5:41) и отлагайки обявяването на правата си за окончателната си победа.