„Обичаи, каквито… не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме“. Под това се разбира строгата забрана римляните да въвеждат чужди религиозни обичаи, противоречащи на езическата религия. В частност, това е казано очевидно под прясното впечатление от известния указ на император Клавдий за изгонването на евреите от Рим (вж. Деян. 18:2), поради което този аргумент е имал толкова решаващо въздействие.