Девата, като чу от ангела, че Елисавета е заченала, побърза да отиде при нея – отчасти радвайки се на добрата вест за своя сродница, а отчасти, като много благоразумна, желаейки да се увери напълно в истинността на думите на явилия ѝ се ангел.

Защото, макар да се надяваше, все пак се страхуваше да не би по някакъв начин да се заблуди – не поради неверие, а от желание да узнае делото по-точно. Захария живееше в планинската страна, и затова Девата се отправи бързо натам.