„Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния“ – казва ангелът. Велик беше и Йоан, но той не беше Син на Всевишния. А Спасителят е велик както със Своето учение, така и като Син на Всевишния – също чрез учението, защото Той поучаваше като Такъв, Който има власт, и чрез извършването на дивни чудеса.

Син на Всевишния се нарича видимият Човек. Тъй като Лицето е едно, наистина Човекът, Синът на Девата, е Син на Всевишния. Словото беше Син на Всевишния още преди вековете, но тогава не се наричаше така и не беше познато. Едва когато Словото се въплъти и се яви в плът, тогава То беше наречено Син на Всевишния – Видимият, Който твори чудеса.

Когато чуеш за „престола на Давид“, не мисли за сетивно царство, а разбирай за Божественото царство, с което Той се възцари над всички народи чрез Своята Божествена проповед.