Да бъдеш служител на Словото означава повече от това просто да Го слушаш. Защото тук не става въпрос за произнесеното слово, а за същностното: Словото, което стана плът и живя между нас (Йоан 1:14); не за обикновено слово, а за Небесното Слово, на което служеха апостолите. В книгата Изход се казва, че народът видя гласа Господен, но гласът не се вижда, а се чува. Какво е гласът, ако не звук, който се възприема не с очите, а с ушите? Наистина, по вдъхновение свише, Моисей провъзгласи, че гласът на Бога може да се види, защото се вижда с вътрешния ум.

В Евангелието обаче не се вижда глас, а нещо много по-важно — Словото. Ето защо свети евангелист Йоан казва: „Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота, защото животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам“ (1 Йоан 1:1-2).

По този начин виждаш, че апостолите и виждат, и чуват Божието Слово. Те виждаха Господа не само в плът, но и като Слово; те виждаха Словото, защото заедно с Моисей и Илия съзерцаваха славата на Словото. Съзерцаващите Неговата слава виждаха Иисус; онези обаче, които успяха да Го видят само в плът, не виждаха Иисус, защото Иисус може да се види само с духовните очи, а не с плътските.

Тълкувание на Евангелието от Лука