Някои може да кажат: „Значи в Христовата църква вече не се допуска никакво напредване (profectus)? Разбира се, че е позволено, и то най-великото… Но по такъв начин, че това да е истинско развитие на вярата, а не промяна в нея. Напредването се състои в това, едно или друго нещо да се открива само в себе си, а промяна е когато нещо се превръща от едно в друго. Затова е редно разсъжденията, знанията и мъдростта както на отделните хора, така и на обществото, на всеки християнин и на цялата Църква да се увеличават и разцъфтяват обилно и мощно с напредването на възрастта и зрелостта, но само в същия смисъл, в същото разбиране.
Паметна книга