Такъв е духовният огън; той не оставя у нас никакво пристрастие към земното, а ни възпламенява с друга любов. Заради това този, който е обикнал духовното, ако бъде нужно, ще остави всичко, ще презре удоволствията и славата, ще пожертва самия си
живот, всичко това ще направи без никакво затруднение. Топлината на духовния огън, като проникне в душата, ще изгони от нея всяка леност и ще направи обхванатия от нея по-лек от перото, ще го застави да презира всичко видимо. Такъв човек пребивава вече
в непрестанно съкрушение (на сърцето), като излива непрестанни струи от сълзи и като получава от това велико удоволствие, защото нищо така не сближава и не съединява с Бога, както такива сълзи. Такъв човек, макар и да живее в града, прекарва живот като в пустиня, не в планини и в пещери, като не се занимава с окръжаващите го и като не се насища от своите сълзи, когато плаче или за себе си, или за чуждите грехове.

Беседи върху Евангелието от Матей