Според св. Йоан Златоуст това означава „не вражда, не раздор“, но огорчение (παροξυσμός), нещо човешко, довело до разделение. „И при пророците виждаме различни характери и различни нагласи: например Илия е строг, Мойсей – кротък. Така и тук Павел е по-твърд… Дали са се разделили като врагове? Съвсем не! Защото дори и след това Павел в своите послания споменава Варнава с голяма похвала (2 Кор. 8:18). Всичко това се случи според Божието устройство“. (Йоан Златоуст, срв. Теофилакт) в полза на делото на двамата апостоли и на самия Марк.

За делото на разпространение на Евангелието било добре, че Варнава избрал свой собствен кръг на дейност, отделен от Павловия (1 Кор. 9:6), и благовестието се разпространило по-широко сред езичниците. За Марк обаче и Павловата строгост, и Варнавовата снизходителност са били полезни по свой начин: Павловата строгост го е направила мъдър, а Варнавовата доброта го е накарала да не спира; така че спорът между тях постига една цел – полезност. Когато Марк видял, че Павел е решил да го остави, много се уплашил и осъдил себе си; но когато видял, че Варнава е толкова благоразположен към него, много го обикнал. По този начин спорът на учителите поправила ученика – толкова далеч бил той от това да изпадне в изкушение (Йоан Златоуст, Теофилакт).

Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър, мястото, където се намирал неговият роден край, откъдето, според църковното предание, предприел пътувания в различни езически страни с проповед за Христос и където, след като се върнал, умрял като мъченик, убит с камъни от невярващи юдеи.