угодно бе на Светаго Духа и нам. Решението на събора е по волята на Светия Дух, а действието на Божия Дух по никакъв начин не ограничава и не нарушава пълната самостоятелност на разсъжденията и мислите на събралите се относно спорния въпрос.

„За Светия Дух – казва св. Йоан Златоуст, а след него и Теофилакт – е казано, за да не си помислят, че това е човешко учение, а „за нас“, за да намекнат, че и те самите го приемат, макар да принадлежат към обрязаните“.

„Забележително е – казва също блажени Теофилакт, – че нито Петър, нито Яков са се осмелили без цялата църква да постановят определения за обрязването, въпреки че са го признавали за необходимо. Но и всички заедно не биха разчитали на себе си, ако не бяха убедени, че това е благоугодно и на Светия Дух“.

“никакво бреме”, тоест, нито един от обредите и разпоредбите на Мойсеевия закон (срв. Деян. 15:10).