Връзката на този стих с предходния не е достатъчно ясна. Очевидно тук се дава основанието за въздържане от споменатите нарушения на Мойсеевия закон, чието четене всяка събота можело да подхранва постоянна неприязън към християните измежду средите на езичниците като нечисти; или пък тук се дава отговор на предполагаемо възражение, че ако християните бъдат освободени от задължението да спазват Мойсеевия закон, този закон може да бъде напълно забравен.

“По този начин Яков разрешил всичко. Той заповядва спазването на закона, защото заимства тези предписания от него, но и освобождава от него, като заимства само това…“ (Йоан Златоуст).