Иисус придава сила на своето обяснение, като ясно показва, че добрите думи без допълнително потвърждение с дела не са никакво предимство. Той пита: Защо Ме наричате Господи, Господи, а не правите това, което казвам? (Лука 6:46). Призоваването на Господ е дар на доброто съкровище, плод на добро дърво. Всеки, който призове Господнето име, ще бъде спасен (Иоил 2:32). Ако всеки, който призовава името Господне, се съпротивлява на Господните заповеди, като живее неправедно, ясно е, че доброто, изречено от езика му, не е произлязло от доброто съкровище на сърцето му. Не коренът на смокинята, а тръните раждат плода на такава изповед – съзнание, ужасно с пороците, което не е изпълнено със сладостта на Господнята любов.

Слова върху Евангелието