„с благодатта … ще се спасим, както и те”. Не само езичниците, които са повярвали, ще бъдат спасени и се спасяват по благодат, без делата на Закона – тези дела са излишни и ненужни не само за тях, но и за нас, които някога спазвахме тези дела, те напълно изгубиха всякакво значение, отпаднаха като нещо мъртво, отстъпвайки мястото и значението си изцяло на Христовата благодат, чрез която всички се спасяват по един и същи начин. Не е отстъпка спрямо езичниците, че са освободени от игото на закона, не нашето снизхождение им дава възможност да се спасят като нас, но много повече това е дело на благодатта на Христос, която отменя цялата ни праведност според закона, за да ни даде възможност да се спасим „както и те“. И ние, и те стоим еднакво без отговор пред Бога, еднакво се очистваме чрез вярата и се спасяваме чрез благодатта, така че нищо в делото на спасението не остава дело на закона, който в своето време е имал само подготвителна стойност за Христос. Следователно Мойсеевият закон е ненужен в християнството не само за езичниците, които не го познават, но и за евреите, които го познават. С това се изчерпва абсолютно всичко по въпроса.