Това, че седи отдясно на Отца, доказва Неговата върховна слава: защото на тези, чиито престоли са равни, принадлежи и равно величие. А седенето с Бога означава царство и власт над всичко. Следователно, Той седи отдясно на Бога Отца, защото Словото, произлизащо от Отцовата същност и станало плът, не се лишава от божественото си достойнство.