Закхей на смоковницата, слепецът край пътя. Господ чака единия, за да прояви милост към него, а другия удостоява със славата на Своето посещение. Задава въпроси на единия, за да го излекува; за другия е непоканен гост, защото знае, че богата награда очаква неговия домакин. Но макар Господ да не чува гласа на канещия, Той чува разположението на душата му. …

Какво е тълпата, ако не безредно сборище на невежи хора, които не могат да постигнат висотата на Мъдростта? Докато Закхей беше в тълпата, той не виждаше Христос; когато се издигна над тълпата, той Го видя; когато надхвърли невежеството на тълпата, той успя да види Този, Когото желаеше.