„Банкери“ нарече учениците, защото те имат способността да изпитват словото и да отхвърлят онова, което не е истинско; от тях изисква печалба, т.е. проявата на дела. Защото когато ученикът приема словото от Учителя, и самият той се облагодетелства, предава цялата сметка (τὸν λόγο ὁλόκληρο , непреводима игра на думи в гръцкия език: „καὶ συναιρεῖ λόγον“ е преведено на български като „поиска сметка“, но буквално „поиска слово), като дори трудът за доброто се счита за печалба.