Но когато след дълго време дойде в себе си и усети размера на своите злини, той изповяда в душата си, от една страна, милосърдието на Отца и покаянието, което бащината любов признава като първо право на децата, а от друга, че отчаянието за прошката на Отца е непоправимо зло и връх на останалите грехове, защото се ражда от неверието в Неговата доброта и поради това е окончателно отдалечаване от Него.

И така, той се връща при Отца с голяма смелост. Изповядва греха си с дълбоко съкрушение, което първо усети в сърцето си, преди да се появи пред Отца, а след това го разкри с думи и дела. Той вече не искаше да бъде син, а счете за голям дар да бъде причислен към слугите, ако, разбира се, бъде признат за достоен дори за това. С готовност замени свободата, която безразсъдно загуби, с желание да служи и да компенсира нечестивата си леност с трудовете на робството.

За притчата за блудния син и покаянието