Другият обаче, се подчинява на плътта и на сетивата и с един напълно детински порив се отдалечава от Отца, живеейки в области, които Отец не надзирава и които се характеризират с начин на живот, който не е в хармония с Неговата воля. Там той разпилява богатството на благата, които са му дадени, прахосвайки го за задоволяване на своите безразсъдни желания.

Отец му даде управляващ разум, а той го подчинява на страстите си. Даде му закон, за да изгради добре живота си за радост на Благодетеля и постигане на по-големи блага, но той го нарушаваше и така постоянно оскърбяваше Отца.

Отвори му самата порта на вечния живот чрез вярата и кръщението, но той със собствените си грехове я затвори отново по жалък начин. Натрупа множество грехове в душата си, вместо да се възползва от онези несравними дарове. Вместо да служи на Отца, се подчини на врага, който го прави пазач на свине и сътрапезник с тях. Искаше да се храни с тяхната храна, но дори това не можеше да получи, така че стана по-лош и по-жалък дори от самите свине.

За притчата за блудния син и покаянието