Спасителят по никакъв начин не е изключил богатите заради самото богатство и притежаването на имот, нито е затворил спасението за тях, ако те са способни и готови да подчинят живота си на Божиите заповеди и да ги предпочетат пред преходните неща. Нека гледат към Господа с твърд поглед, както тези, които гледат към най-малкия жест на добрия кормчия, какво желае той, какво нарежда, какво посочва, какъв знак дава на своите моряци, къде и кога насочва курса на кораба… Ако някой е способен, сред богатството, да се откаже от неговата тайнствена привлекателност, да има умерени желания, да проявява самообладание, да търси само Бога, да диша Бога и да ходи с Бога, такъв човек се подчинява на заповедите, като свободен, несломим, свободен от болести, неизранен от богатството. Но ако не, „по-лесно ще мине камила през иглени уши, отколкото такъв богат човек да достигне Божието царство.“