Какъв е пък плодът на това семе? Три части загиват и само една остава. „И когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.“

Христос не казва, че Той сам хвърлил, но че семето паднало. „Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. Други паднаха в тръни и израснаха тръните, и ги задушиха. Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет. Който има уши да слуша, нека слуша.“

Четвъртата част оцеляла, пък и тя принесла не еднакъв плод, но имало и тука голямо различие. От тези думи се вижда, че Христос предлагал Своето учение на всички, без разлика. Както сеячът не различавал намиращата се пред него нива, но просто – без всякакво различие хвърля семената, така и Той не различава нито богат, нито беден, нито мъдър, нито невежа, нито нехаен, нито грижлив, нито мъжествен, нито страхлив, на всички проповядвал, като изпълнявал Своето дело, макар и отнапред да знаел, какви плодове ще излязат от това, за да би могъл да каже: какво би трябвало Аз още да направя, и не съм направил?