Евангелистът правилно отбелязва, че прокажените Го срещнали не когато влязъл, а когато влизал в града, защото прокажените трябвало да се държат далеч от градовете и селата като нечисти, и живеели извън тях. Това, че „застанаха отдалеч“, също свидетелства за това: не им било позволено да се смесват със здравите дори извън градовете или селата. …

Всичко, което предписваше старият закон (Мойсеевият закон), беше символично, обредно и сянковидно. Затова Мойсеевият закон смяташе и проказата за греховна, нечиста и отвратителна, и наричаше нечисти прокажените, тези, които страдаха от гонорея, и изобщо всички, които ги докосваха. (Вж. Лев. 13:15: „И свещеникът ще види здравата кожа и ще го обяви за нечист, защото това е проказа.“) Също така и онези, които докосваха всяко мъртво тяло (Числ. 19:11: „Който докосне мъртвец, ще бъде нечист седем дни.“). Това подсказваше със загадъчен и неясен начин нечистотата на онези, които съгрешават пред Бога, както и на онези, които общуват с тях или се сдружават с тях.

Излекуването на десетимата прокажени