Онзи, който получи пет таланта, не показа леност, нито пък не се погрижи за тях, а веднага се захвана като благодарен слуга и иконом старателно да удвои дарбата. Защото, който има слово или богатство или друго умение и сила и не гледа [да я употребява] само за себе си, но се старае да помогне и на ближния си, той удвоява дарбата, която е получил от Бога, като благодарен.

Неблагодарният и безполезният, който зарови таланта си, е този, който се грижи само за себе си и не се интересува от спасението на другите; затова той е осъден справедливо, защото скри благодатта, която получи от Господа.

По същия начин, когато някой е умен и способен човек и знае много, но не се отдава на неща, които касаят душата, а се занимава с временни грижи и хитрости, той също е осъден, защото не е използвал своята интелигентност и напредък за божествени и полезни дела, а за безполезни и земни.

Слово за притчата за талантите