И ето, изведнъж Йоан зърнал Господа да идва при него прост, гол, непървенствуващ, облечен в човешка плът и покрит с божествена тайна, за да остане скрит за дяволското зломислие. И не само че не идвал при него с царска свита, но и като обикновен, обременен от грехове човек, навел глава, за да бъде кръстен. Като видял Йоан това смиреномъдрие, смаял се и Го спрял, казвайки:

– Аз имам от Тебе нужда да се кръстя, а Ти ли идваш при мене? Какво правиш, Владико? Прекалено се смиряваш. За друг ни е благовестено и не такъв си дошъл сред нас. За друг е слушал дяволът и другиго е имал предвид. Кръсти ме с божествен огън, защо чакаш водата? Просвети ме с Духа, защо се приобщаваш към тварта? Кръсти ме с Твоето кръщение, за да достигна Твоята висота. Аз, Владико, кръщавам с покайно кръщение и подготвях тези, които са с мене, да изповядат греховете си. Сега съм поставен да Те кръстя, но какво имаш Ти да изповядваш? Ти си лишен от грехове, а искаш да се кръстиш с покайно кръщение. Дори аз да Те допусна до водата, Йордан не ще се осмели. Аз имам нужда от Тебе да се кръстя, а Ти идваш при мене.

Слово за Богоявление