Но евангелистът се удивлява, когато вижда, че безсълзната Природа плаче, въпреки че страданието е присъщо на плътта, но не и на Божеството. Но Господ плаче, защото вижда човека, създаден по Негов образ и подобие, подложен на тление, за да отнеме нашите сълзи, защото Той и умря за тази цел, за да ни избави от смъртта. Едва заплакал, Той веднага сдържа сълзата, за да не изглежда жесток и безчовечен, но в същото време ни учи да не се обезсилваме от прекалената скръб по мъртвите, защото първото е признак на състрадание, а второто – на женственост и безсилие.

Коментари на Евангелието от Йоан