От една страна, искали да Го отхвърлят, а от друга, Го изповядали против волята си. „Ти, Който възкреси Лазар, спаси Себе Си“. И с тези думи отричащите Го също изповядаха Господа.

Господ се просълзи за Лазар, сякаш да покаже, че не може да го възкреси; когато те действително помислиха така за Него, Той разкри пред всички тайното кощунство на тези, които говореха: “Нима не можеше Той да направи така, че този да не умре?” Може би ще възразиш: „Но те не казаха, че Той не може да го възкреси”. Но изразиха нещо, което е насочено срещу Неговото Божество, казвайки (като че така): “тъй като заплака, то с това показа, че не е искал смъртта на Лазар. И значи Неговата Божествена природа не е надделяла толкова над смъртта, че да не допусне никакво господство на смъртта над Себе Си”.

И така, когато те проявиха своята насмешка, Той разкри пред тях Своето Божество.

Тълкувание на Евангелието от Йоан