Възможно е, мисля, някой да се стреми към праведното, но по неправеден начин. Например, тези, които вършат добро дело с цел да бъдат прославени от хората, което [дело] само по себе си е задължение, например за бедните – такива хора макар да са извършили праведно дело, не го вършат понеже са утвърдени в правдата, а от тщеславие.

Мисля, че подобно на това да се стремиш към правдата по праведен начин, е да кажеш, че се стремиш към благоразумието благоразумно, към храбростта – храбро, към мъдростта – мъдро и така с всички добродетели.

Казахме горното, за да го сравним с това някой да пророкува, но да не е пророк. Затова често в пророчествата се уточнява относно пророците: “Йеремия пророкът каза”. Изкусните в анализа на понятията твърдят, че ако някой допринесе нещо за здравето, това не го прави лекар, нито пък, ако някой извърши нещо за строежа, това не го прави строител.

От написаното за Кайяфа, който пророкува за Спасителя, ясно се разбира, че дори покварената душа понякога е способна да приеме дара на пророчеството.

Тълкувание на Евангелието от Йоан, 28