Ние изповядваме, че Синът и Отец са едно, без да смесваме числовите единици, както някои твърдят, че Отец и Синът са едно и също лице, но вярвайки, че Отец и Синът съществуват отделно, като същевременно ги обединяваме в еднаквостта на тяхната същност и ги признаваме като притежаващи една сила, знаейки, че у Единия неизменно да вижда Другия. „Аз и Отец едно сме.“

Чрез „Едно“ Той посочва единството на същността, а чрез „сме“ въвежда двойственост в разбираното и [после] отново го събира в едната Божественост. Забележително е и това срещу арианите, че в думите „Аз и Отец едно сме“ не се изразява просто съгласие на волите, а се посочва единството на същността. И юдеите разбраха, че с тези думи, Той заявява Себе Си като Бог и равен на Отец, а Христос не отрече, че е казал именно това, което те разбраха.

Коментари, Йоан