„роб е на греха“. Христос им отговаря, че у тях няма дух на свобода: те са роби на греха. Всеки, който прави грях, т. е. извършващ грях като задача на своя живот, сякаш това е определеното му дело, може съвсем правилно да бъде наречен роб на греха. С това едва ли някой е могъл да спори, защото за това е свидетелствало словото Божие, учението на равините, жертвоприношенията за грехове, както и собственият опит на всеки един. Така че всички са се нуждаели от свобода, с изключение на самия Освободител, Който сега се е явил пред юдеите. Към последната мисъл Христос пристъпва, като обяснява разликата в положението в дома между сина на стопанина и роба.