Относно споровете за първоначалното присъствие на текста за жената-грешница в Евангелието ще кажем следното: Разказът за опрощаването на жената грешница се счита от мнозина екзегети и съвременни издатели на Евангелието от Йоан (Лахман, Тишендорф и др.) за допълнение, направено в по-късно време. В подкрепа на това твърдение те изтъкват, първо, че този разказ отсъства в много древни ръкописи на евангелския текст. Второ, намират, че е невъзможно този разказ да бъде изпуснат по какъвто и да е начин, ако действително някога се е съдържал в Евангелието от Йоан. И трето, те казват, че самият стил на този разказ не съответства на стила на цялото Евангелие.
По повод на това твърдение е нужно да се каже следното. Действително, древните тълкуватели на Евангелието на Йоан не са имали в подръчните при тях кодекси този разказ (например, Ориген, Йоан Златоуст, Теодорит). На Изток този разказ се появява в сирийския превод на Евангелието едва в VI век. Също така в VI век този разказ се появява в гръцките кодекси на Евангелието, а тълкуванията върху него започват едва от VII век. Но пък затова пък на Запад блажени Йероним още в началото на V век пише, че този разказ се съдържа в много кодекси, както латински, така и гръцки (Против Пелагий, II, 17). Блажени Августин също защитава неговата автентичност, обяснявайки липсата му в много кодекси с факта, че маловерни хора поради страх от злоупотреби, към които е можело да подтикне този разказ техните жени, са го изключили от ръкописите на Новия Завет (Срещу прелюбодейците, II, 7). Освен това споменаването за тази история се среща в Апостолските постановления – писмен паметник от III век („Апостолски постановления“, II, 24, 4). А по съдържание разказът е бил известен още на Папий, епископ Йераполски, ученик на Йоан Богослов (Църковна история на Евсевий Кесарийски, III, 39,16). Следователно приетият от нас текст също има определени основания. А останалите представяни от критиците на новозаветния текст основания са твърде субективни. Онова, което изглежда на тези критици несъвместимо със стила на Йоановото Евангелие, в действителност не представлява някакво рязко несъответствие и има немалко солидни учени, които признават този разказ като автентично принадлежащ на Йоан Богослов (например, Бегел, Шолц, Клее, Щир, Ебрард и др.)
Относно споровете за първоначалното присъствие на текста за жената-грешница в Евангелието ще кажем следното: Разказът за опрощаването на жената грешница се счита от мнозина екзегети и съвременни издатели на Евангелието от Йоан (Лахман, Тишендорф и др.) за допълнение, направено в по-късно време. В подкрепа на това твърдение те изтъкват, първо, че този разказ отсъства в много древни ръкописи на евангелския текст. Второ, намират, че е невъзможно този разказ да бъде изпуснат по какъвто и да е начин, ако действително някога се е съдържал в Евангелието от Йоан. И трето, те казват, че самият стил на този разказ не съответства на стила на цялото Евангелие.
По повод на това твърдение е нужно да се каже следното. Действително, древните тълкуватели на Евангелието на Йоан не са имали в подръчните при тях кодекси този разказ (например, Ориген, Йоан Златоуст, Теодорит). На Изток този разказ се появява в сирийския превод на Евангелието едва в VI век. Също така в VI век този разказ се появява в гръцките кодекси на Евангелието, а тълкуванията върху него започват едва от VII век. Но пък затова пък на Запад блажени Йероним още в началото на V век пише, че този разказ се съдържа в много кодекси, както латински, така и гръцки (Против Пелагий, II, 17). Блажени Августин също защитава неговата автентичност, обяснявайки липсата му в много кодекси с факта, че маловерни хора поради страх от злоупотреби, към които е можело да подтикне този разказ техните жени, са го изключили от ръкописите на Новия Завет (Срещу прелюбодейците, II, 7). Освен това споменаването за тази история се среща в Апостолските постановления – писмен паметник от III век („Апостолски постановления“, II, 24, 4). А по съдържание разказът е бил известен още на Папий, епископ Йераполски, ученик на Йоан Богослов (Църковна история на Евсевий Кесарийски, III, 39,16). Следователно приетият от нас текст също има определени основания. А останалите представяни от критиците на новозаветния текст основания са твърде субективни. Онова, което изглежда на тези критици несъвместимо със стила на Йоановото Евангелие, в действителност не представлява някакво рязко несъответствие и има немалко солидни учени, които признават този разказ като автентично принадлежащ на Йоан Богослов (например, Бегел, Шолц, Клее, Щир, Ебрард и др.)