Сред всеобщото вълнение в Синедриона прозвучало спокойното слово на Никодим (срв. Йоан 3:1), който по задължение като член на Синедриона също присъствал при разпита на слугите. Той от своя страна също се позовал на закона, който и членовете на Синедриона е трябвало да знаят, но за който сега те са забравили. „Законът – казва Никодим – изисква да се произнесе присъда над някого само след като обвиняемият е бил изслушан лично и едновременно с това са били събрани сведения за него“ (срв. Изх. 23:1; Втор. 1:16).