Защото, братя мои, що се отнася до тази видима телесна смърт, нима не умираме и ние, които вкусваме небесния хляб, който слиза от небето? Както умират те, така и ние трябва да умрем; това е, за което говорих: за смъртта на това тяло, видима и плътска.

А що се отнася до онази смърт, от която Господ предупреждава и с която умряха техните отци – манна вкусваха и Мойсей, и Аарон, и Финеес; вкусваха я и мнозина, които бяха угодни на Господа, и не умряха.

Защо? Защото те разбраха духовно видимата храна [манната], жадуваха за нея духовно, вкусваха я духовно, за да се наситят духовно. Защото и ние днес възприемаме видима храна; но това е друго тайнство и друго достойнство на тайнството.

Колко много приемат храна от олтара и умират, и въпреки че я възприемат, умират?

Защо апостолът казва: „яде и пие своето осъждане“ (1 Кор. 11:29).

И така, внимавайте, братя: вкусвайте небесния хляб духовно, принасяйте невинност на олтара. Макар и да има ежедневни грехове, те не са смъртни. Преди да пристъпите към олтара, помислете какво казвате: „Прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници“ (Мат. 6:12). Ти прощаваш, и на теб ти се прощава: тогава приближи се без съмнение – това е хляб, а не отрова.

И така, това е хлябът, който слиза от небето, за да не умре този, който вкусва от него.

Трактат върху Евангелието от Йоан