Когато Иисус Христос им даде хляб и насити стомасите им, те Го наричаха пророк и искаха да Го направят цар. Но когато Той разговаряше с тях за небесния хляб, за духовната храна и вечния живот, те се възмущаваха и роптаеха. Както прекрасно е казал апостол Павел: „техният бог е стомахът“ (Фил. 3:19). Те се преструваха, че негодуват за това, че Иисус Христос казва: „Слязох от небето“, а в действителност се възмущаваха, защото Той не ги насити, както очакваха. Ако наистина роптаеха за тези думи, щяха да питат: „Как така Той е хляб? Как е слязъл от небето?