Но слушателите на Христос не могат още да се издигнат до такава вяра в Него. За да Му повярват, те искат допълнително уверение подобно на това, което са получили техните бащи от Моисей, който им е свалил манна в пустинята. Чудото на насищането им изглеждало недостатъчно като удостоверение за месианското достойнство на Христос. 

„Каква личба даваш“. Ударението тук трябва да се постави върху думата „Ти”. Юдеите сякаш казват: „имало е и други пратеници Божии, какво ще ни представиш Ти срещу техните чудеса, за да повярваме именно в Тебе като Месия?” Юдеите са очаквали от Месия пълно задоволяване на техните земни желания, основаване на земно царство. А Иисус избягвал такива доказателства за Своето месианско достойнство. Той е желаел юдеите да видят в Него основател на духовното, Небесно Царство и подател на вечен живот. И чудесата, които Той е вършил досега, за да потвърди Своето небесно пратеничество, не са се сторили достатъчни на юдеите, искали повече…