„нямате в себе си любов Божия“. Господ говори за Себе Си като за единствения Източник на живот съвсем не от честолюбие: честта, с която хората обикновено обграждат своите избраници, не е привлекателна за Него. Той не затова говори толкова строго за юдеите, защото бил недоволен от тяхното неуважително отношение към Него като към учител. Неговите резки думи се обясняват с това, че Той добре ги познава тях като хора, които нямат любов към Бога или, по-точно – „любов Божия“, каквато е свойствена на Бога (срв. 17:26 и Рим. 5:5). Ако имаха такава любов, която се проявява в състраданието и милосърдието към нещастните, то те не биха възстанали против Христос за това, че Той е извършил изцелението на разслабения в събота.