Слушателите на Христос отново са могли да се усъмнят в основателността на Неговите предупреждения, с които Той косвено се обръщал към тях– а именно за Неговия справедлив съд. Затова Господ ги убеждава да си спомнят, че Той не е единственият, който свидетелства за Себе Си. Ако Той Сам бе говорел за Себе Си като за Жизнодавец и Съдия на света, то Неговите слушатели, от своя гледна точка, биха били в правото си да се съмняват в Неговите думи. Но има друг свидетел, в истинността на Когото не могат да се усъмнят и Христовите слушатели, юдеите. Този свидетел е сам Бог, както е видно от стих 36 и следващите.