„мъртвите ще чуят“. За кои мъртви говори тук Христос? Не може да се имат предвид духовно мъртвите: защото особено тържественият тон, който звучи тук (Христос два пъти повтаря думата: „истина“), ни кара да очакваме тук нещо ново и необикновено, а не повторение на мисълта за духовното възкресение. После, онова възкресяване на мъртви по зова на Христос, което е изобразено тук, има в контекста на беседата значението на доказателство за изключителната власт, дадена на Христос от Отца. Но може ли духовното възкресение като събитие от вътрешния живот на човека да има значение на такова доказателство? Ето защо най-вероятно е да се предположи, че Христос, казвайки, че съживяването на мъртвите настъпва и даже вече е настъпило, е имал предвид ония чудесни възкресявания на мъртви, които Той скоро щял да извърши. Такова е било възкресяването на Лазар (Йоан 11) и други подобни чудеса ((Мат. 9:18 – 26, 11:5; Лука 7:11 – 17).

„като чуят“. Що се касае израза: „като чуят” (οἱ ἀκούσαντες), на който се позовават някои тълкуватели в доказателство на своята мисъл, че уж Христос е имал тук предвид духовно мъртвите, които могат да „чуват”, то този израз показва единствено, че онези мъртви, които Христос пожелае да призове към живот, покорно ще последват Неговия зов. И св. Йоан Златоуст долавя в тези думи идеята за начало на онова възкресяване от мъртвите, което ще се осъществи напълно преди Страшния съд.