„всички да почитат“. Но за Христос съдът не е бил основното Негово дело (срв. Йоан 3:17), а само съпътстващ Неговата спасителна дейност. Затова, ако тук става дума за почитанието, което хората трябва да имат към Сина, то това почитание трябва да се основава преди всичко на признаване на значението на Сина като Спасител на всички хора. Синът трябва да бъде почитан от хората така, както почитат Отца. Не само благочестивите хора, които не са познавали досега Сина, трябва, след като Го познаят, да пренесат върху Него онова почитание, досега оказвано само на Бога, но и невярващите в Христос юдеи, които не са вярвали в Христос, като смятали, че отричайки Сина, почитат Бога (Йоан 8:49), могат под влияние на чудесата, извършени от Христос, да повярват в Него, особено когато видят как Синът възкресява мъртви (срв. Йоан 12:42). А всеки, който упорито отказва дължимото на Сина почитание, трябва да знае, че с това оскърбява Отца, Който е изпратил Сина: човек не може едновременно да почита Бога и да бъде враг на Христос.