„целия съд“. Тъй като според юдейските представи възкресяването от мъртвите и съдът над човечеството са били тясно свързани помежду си, то властта на Сина да възкресява мъртви се потвърждава тук от изричното посочване, че „целият съд“ принадлежи на Сина като на единствен Съдия на света. С това обаче не се отрича, че Бог е Съдия на света: гръцкият израз, съответстващ на израза “целия съд” (τὴν κρίσιν πᾶσαν), не означава по принцип делото на съда, което принадлежи на Бога (Бит. 18:25), а съд в особен смисъл, а именно последния всеобщ съд, при това целия, в цялата степен, в която Месията трябвало да го извърши (срв. Евр. 9:27, 10:27; Мат. 7:22 и сл.; Мат. 24:37 и сл.; Мат. 25:31 и сл.; Лука 19:12 – 27). По този начин Спасителят, възкресителят на мъртвите, ще се яви и като техен Съдия.