„Отец възкресява“. Делата, които трябва да накарат юдеите да се удивят извънмерно, са възкресяването на мъртви, което ще се извършва от Сина така, както прави Отец. Отец възкресява независимо от времето: Той е възкресявал и преди това, възкресява и сега, и ще възкресява след това (срв. Втор. 32:39; 1 Цар. 2:6; Ос. 6:2; Иез. 37:1 – 10; Дан. 12:2). Също и Синът съживява, които иска, – отново, както и в първото изречение, независимо от времето, – оживотворява сега и ще оживотворява и в бъдеще.

„които иска“. Този израз е добавен предвид това, че тук се говори за възкресяването на мъртвите, които нямат собствена воля, а се подчиняват на волята на Сина. Някои тълкуватели (например, епископ Михаил Лузин) виждат в тази добавка обяснение, че засега Господ говори за възкресяване не в собствен смисъл, а за възкресяването в духовно-нравствен смисъл на живи хора чрез тяхното възраждане с Христовата благодат. Ние обаче не можем да се съгласим с това тълкувание. Не бива да изпускаме от внимание, че възкресяването тук се поставя в зависимост само от волята на Христос, а междувременно, духовното възраждане не може да се състои без съгласието на този, който трябва да се възроди, или без вяра. Христос, разбира се, е искал да възкреси всички в духовен смисъл, но самите хора често са се противопоставяли на това Христово желание (Йоан 5:40; Мат. 23:37). Нещо повече, Христос казва, че съживяването на мъртвите принадлежи към тези дела, които Отец още не Му е показал, но ще Му покаже след време (стих 20). Докато делата на духовно възраждане Христос е извършвал и преди (Йоан 1:37 – 51, 2:23 – 24, 4:10 – 42). И накрая, противниците на Христос не само не се учудват на тези Негови дела, а напротив, виждат в тях дела на измамник или на човек, който е зависим от враждебни на Бога сили (Йоан 9:16).

Поради всички тези причини под възкресяване и оживотворяване на това място следва да се разбира само възкресяване на телесно мъртвите, което като необикновено чудо е трябвало да предизвика крайно удивление у враговете на Христос.

Езиково също съществува известно разграничение между възкресение (ἐγείρειν) и съживяване (ζῳοποιεῖν). Първото означава само събуждане от мъртвешки сън, а второто – предоставяне на жизнена сила в резултат на събуждането.