От стих 19 до 47 е предадено словото на Господа, в което Той говори за Своята връзка с Отца. На първо място Той утвърждава факта, че Синът върши само онова, което Му открива любящият Го Отец, и дори, подобно на Отец, възкресява и оживотворява мъртви и извършва съд на света (стихове 19 – 30). Освен това, тъй като юдеите са могли да обвинят Христос в самопревъзнасяне, то Христос привежда свидетелството на Своя Отец за Него – свидетелство, състоящо се в делата, които е извършил Христос по силата на дадената Му от Отца власт. Той указва също на предобразите, дадени за Христос в Свещеното Писание (стихове 31 – 47).

„истина, истина“. Защитавайки се от обвинението на юдеите, Христос с особена сила (затова Той двукратно повтаря думата: истина) потвърждава мисълта, че като Син Божи Той може да постъпва само така, както постъпва Неговият Отец. Както синът на един обикновен човек вижда всичко, което прави баща му, и се вглежда внимателно в делата на баща си, така и Христос прониква във всички тайни на Божественото дело и като Син “не може да върши нищо противно на Отца, нищо чуждо на Него, нищо несъвместимо, а това още повече показва равенството и съвършената хармония между тях” (св. Йоан Златоуст).

„също и Синът“. Същевременно Господ изтъква и Своята зависимост като Месия от Отца (Той не може да твори “от Себе Си”) през всички дни на пребиваването Си на земята (срв. Йоан 3:13). Същата мисъл е изразена и в последните думи на стиха: “това твори също и Синът”.