Макар че в този момент Господ е имал основание да се опасява от проява на враждебност към Себе Си от страна на юдеите, Той все пак излекувал болния. Въпреки че това се е падало в събота, когато е било забранено носенето на всякакви тежести, Той заповядал на изцеления да вземе своята постелка и да тръгне. Необичайната енергия, която без съмнение била проявена от Христос в това повеление, предизвикала силно въодушевление и у болния, и той, мигновено излекуван, бързо събрал своята постеля и си тръгнал от къпалнята. Впрочем, според най-добрите кодекси в стих 9 не се чете думата „веднага” и това, изглежда, е по-правилното четене. Христос не е желаел да се обръща към народа с поучение по повод извършеното от Него чудо. Той извършил чудото не като знамение за привличане на хората към вяра в Него (срв. Йоан 2:18, 23), а като дело на милосърдие.