Тук се описва чудото, извършвало се в къпалнята над онези болни, които са успявали да се потопят във водата веднага след като я е раздвижвал ангел, който слизал от време на време. Най-новите издатели на евангелския текст, обаче, от тези два стиха правят само един, оставяйки думите: „в тях (т. е. в покритите входове или галерии) лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали”. Останалото, по мнението на новите издатели, е вмъкване (интерполация) от по-късно време; най-старите гръцки ръкописи не съдържат допълнителни думи за чудото, извършено от слизането на ангела, както те не съществуват и в древните сирийски преводи на Евангелието от Йоан.

Ние обаче не сме съгласни с такова изключване на 4 стих, тъй като той присъства в Александрийския кодекс, цитиран е от св. Йоан Златоуст, св. Кирил Александрийски и почти всички латински църковни писатели, включен е във Вулгатата, коптския превод на Евангелието от Йоан.

Що се отнася до това, как самият евангелист се е отнасял към народното вярване в чудодейната сила на водата на тази къпалня, за това не можем да кажем нищо определено. Както изглежда, той просто предава тук възгледа, съществувал по негово време сред юдеите, които обчайно са виждали в необикновените и неразбираеми за тях явления на природата въздействия на небесни духове, които са владеели една или друга област или стихия на природата. В Апокалипсиса също се споменава за Ангел на водите (Откр. 16:5) и това обстоятелство дава повод за предположение, че и сам Йоан не е бил чужд на общоюдейската представа за съществуването на особени ангели, въздействащи върху хората чрез разните стихии на природата. И тази мисъл най-общо е съгласна с вярата в битието на Божествения промисъл, още повече, че евангелистът казва, че това въздействие на ангела върху водата се извършвало не редовно, в определени срокове, а през неопределени интервали от време („от време на време“ е израз, който обозначава нееднакви промежутъци от време между слизанията на ангела, което и е посочено с израза „κατά καιρόν“).