„Подир това“, тоест, след събитията (μετὰ ταῦτα е мн. число. Срв. μετὰ τοῦτο— ед. число в Йоан 2:12), описани от Йоан в предходната 4 глава.

„Имаше юдейски празник“. Кой ли е този празник? Най-вероятно е да се предположи, че с този израз Йоан е искал да обозначи празника Шатри, като най-весел и любим на народа. Просто празник (ἡ ἑορτή) в книгите на Стария Завет понякога се нарича празникът Шатри (3 Цар. 8:2; Иез. 45:25; Неем. 8:14; 3 Цар. 12:32), както и при Йосиф Флавий („Юдейски древности“ XX, 9, 3; XIII, 13, 5). Нито за Пасха, нито за Петдесетница може да се каже нещо подобно, още по-малко за празника Пурим. Например в старозаветния превод на 70-те празникът Петдесетница (на арамейски — Асарта, на еврейски — Ацерет) никъде не е обозначен просто с израза празник (ἡ ἑορτή). Но ако евангелист Йоан тук има предвид празника Шатри, то значи, че между преминаването на Христос през Самария през януари (Йоан 4:35) и настоящото събитие, случило се в Йерусалим в началото на октомври (от 15 до 22 на месец тисри), са изминали около девет месеца, в продължение на които Господ е живял в уединение в Галилея, без да е посетил в предходната Пасха (втора Пасха) Йерусалим.

„Възлезе Иисус в Иерусалим“. Господ отишъл сам в Йерусалим, без учениците, които по това време очевидно се били върнали към своите предишни занимания. Можем обаче да предположим, че апостол Йоан, който е имал възможност да дойде с Господа в Йерусалим, не е оставил своя Учител и по време на този Негов престой в Йерусалим. Иначе откъде би могъл да заимства думите на Христос, изречени по повод изцеляването на разслабления? (Предположението на Едершайм, че Христос Сам впоследствие е предал неговото съдържание на Йоан, е неправдоподобно: никъде в Евангелията няма и най-малкото указание за такъв начин на запознаване на Матей и Йоан с думите на Христос).