Самарянката била поразена, че непознатият минувач знае всички обстоятелства от нейния живот. Едновременно с това тя сякаш се засрамила пред такъв човек, когото нарекла даже пророк, сякаш напомняйки за пророка, чието идване било предизвестено от Моисей (Втор. 18:18). Затова тя иска по-скоро да отклони разговора от своята личност, от своето укорително поведение и се обръща към Христос с въпрос от общорелигиозно значение. Може би действително не са ѝ били чужди патриотичните чувства. Както и да е било, тя поискала да узнае от пророка, който несъмнено щял да ѝ каже цялата истина, къде се намира богоугодното място за поклонение или богослужение. „Бащи“ на самаряните, според самарянката, са патриарсите: Ной, чийто ковчег според вярата на самаряните се спрял на планината Гаризин, също Авраам, Исаак и Яков, които пак на тази планина са принасяли жертви, – всички те са се покланяли на Бога именно на тази планина. Тук сравнително доскоро стоял самарянският храм, разрушен малко преди Христос от юдейския водач Йоан Гиркан. Докато юдеите твърдели, че поклонението на Бога е възможно само в Йерусалим.